Случва се понякога да отидеш някъде и да останеш без впечатления... Но има такива места, които няма да забравиш никога и ти се иска да се връщаш отново и отново! Такова място е Странджа - очароваща и привличаща!
Споменаха ми, че до с. Голямо буково има манастир.
В интернет намерих доста интересни неща за местата по-пътя, съставихме си приблизителен маршрут... и така се качихме един слънчев ден на колата и потеглихме!
Първата ни спирка беше Дебелт. Там се намират разкопките на античния град Делтум. Но музея беше затворен и решихме да отделим повече време на другите места. А най-голямото старобългарско землено укрепление на юг от Балкана - Еркесия, изградено през ІХ в. за охрана на българо-византийската граница, с дължина 130 км - го оставихме за следващия път!
Продължихме към Средец и Тагаревския разклон. От там завихме наляво и поехме по тесен път, обграден от двете страни с красива букова гора. Всъщност там само такива дървета растат и затова сигурно село Голямо Буково се казва така.



После видяхме това: 



Деца тичат по зелена поляна с ХВЪРЧИЛА!!! Такова нещо не бях виждала от много-много отдавна!
Ето и селото - там сякаш времето е спряло преди стотина години.

Малко тъжна картинка, нали? А в тази къща е кипял живот! Някога.....
През селото минава река Факийска. Докато правих снимките един човек се доближи и ми каза, че някога реката е била доста пълноводна, а сега е останала само локва... Но това не пречеше на жабите да огласят цялата околност с концерта си!



След селото се насочихме по доста разбит път нагоре към Голямобуковския манастир  "Света Петка", но хората го наричат "Свети живоприемний источник", заради извора, който блика под църквата. 



Сега бих искала да споделя малко интересни факти за манастирчето. Това е ЕДИНСТВЕННИЯТ действащ манастир в Странджа планина.



Построен е през 12 век върху древно светилище. И е възобновен през 1873 г., след което пак е западнал - използвали са го като пионерски лагер и след това като свинарник. 




Благодарение на неуморната работа през последните години на йеромонах Евтимий, манастира се възстановява и става едно уютно кътче! 



В далечината се вижда старата полуразрушена постройка, в която някога са живяли монасите.

 Следва продължение в Очарованието на Странджа II - с. Кирово

   Меден рид представлява отдалечен планински хълм, който обгражда като арка по-ниските хълмове и равнини около град Созопол. Връх Бакърлъка (от турски “бакър” – меден), в Меден рид е висок само 375 метра и е най-високата точка в Бургаския залив. Гледката от там е невероятна. При ясно време се разкрива гледка от нос Емине чак до Приморско.  Меден рид е покрит с гъсти дъбови гори, които са били изключително експлоатирани в продължение на векове, но са успели да се възстановят от само себе си. Сега Меден рид е гъсто залесен и преминаването през някои части е трудно, особено там където младите дървета са формирали истинска джунгла.

Меден рид крие в недрата си големи залежи от мед и дори определено количество сребро. Извличането на рудата от земята е започнало през второто хилядолетие преди новата ера и е продължило до края на 20 век, когато добиването е станало прекалено скъпо и мините са били затворени. Сега районът е прочистен в съответствие с програмите на Европейския съюз.
Меден рид представлява естествена гора, която някога е защитавала равнините около Созопол от потенциални инвазии откъм сушата. Траките изключително много са уважавали гората и допълнително са укрепили тази естествена крепост.
Най-северната част на Меден рид почти докосва морето при Атия. Крепостта е изградена от големи ронливи камъни, подредени без каквато и да е спойка помежду им (типично тракийски начин на градеж).
Когато първите преселници от Милет пристигат през VII век преди новата ера, опитват да се заселят тук, но откриват че регионът не е много удобен и се преместват в Созопол. Все пак някои от преселниците остават по тези места, за което свидетелстват откритите в основите на крепостта по време на разкопки предмети от VI век преди новата ера, такива като – върхове от стрели, монети и древна статуя на млад мъж. Атия съществува и сега като малко селище. Днес никой не може да посещава крепостта, защото тя попада в територията на военна база.





В най-високата част на върха се намира крепостта “Бакърлъка”. Тя също е построена от големи стари, ронливи камъни, подредени един над друг без използването на каквато и да е спойка. Крепостта обхваща приблизително площ от 4 декара около върха. Тя осигурява невероятна гледка към Бургаския залив, Созополския залив и островите, полуостровите и полетата в близост до Созопол. Останалите върхове около Бакърлъка също могат да бъдат видени от позицията на крепостта.
Сега от крепостта са останали само развалини, но в района лесно могат да бъдат различени следите от други, по-добре запазени постройки, като например долмени – древни тракийски гробове, изградени от огромни каменни блокове, всеки от които с тегло 1-2 тона. Все още не са правени разкопки в местността, затова е трудно да се определи с точност за какво са служили останалите стари сгради открити наблизо. Предполага се, че в гъстите дъбови гори, близо до Бакърлъка е съществувало голямо Тракийско селище. По-късно това селище е станало част от територията на Аполония. Като потвърждение на теорията за съществуване на поселище наблизо са открити големи количества тиня (под формата на над 150 000 тона остатъци от рудодобив).
Руският археолог Чернях е направил проучване на региона и е открил, че тинята все още съдържа над 28% мед и на база на това е стигнал до извода, че методите на добив на руда са били много стари и несъвършени. Независимо от това обаче мястото е осигурявало големи количества метал за древните тракийци и за Аполония. Металът основно е бил използван за изработването на статуи за украса в храма на Аполон, а също и за статуи на изтъкнатите жители на селището.









Как се стига до Бакърлъка?
Връх Бакърлъка се намира на около 10 – 15 км. от град Созопол и до него може да се стигне по добре маркирани пътеки и по шосеен път.

С кола се минава през село Росен, от там по криволичещ асфалтов път нагоре през красивата гора. Преди да започне по-стръмното изкачване в дясно се вижда странен строеж – това е новата база за преработка на отпадъци (от далече прилича малко на голф-игрище). На самият връх е резположен един огромен ретранслатор с много антени. През летния период внимавайте къде стъпвате – в района има змии. И те сигурно са почитатели на красивите гледки!

Нямам претенции за добро качество на снимките. Целта е съвсем друга - повече хора да видят какви красоти ни заобикалят. А ние не знаем за тях или не ги забелязваме погълнати от ежедневието си. 
Северно от град Айтос се намира чудно скално образование от три скали, изваяни от гениялния скулптор – природата, така, че наподобяват трима великани. От тази причудлива природна скална група измъченият поробен народ е създал легенда – епос. Той е оприличил трите скални великана на трима братя – борци и защитници на подтиснатите. Повтаряна и обогатявана от уста на уста, от поколение на поколение, тя е блестящо доказателство за отношението, което нашият изстрадал народ е имал и има към борците за свобода. 

“ Вечер тримата братя – юнаци се прибирали за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран свършила и враговете били окончателно разгромени, тримата братя – юнаци отново се прибирали за дълъг отдих. И днес те, вкаменени, сложили огромните си кралимарковски тела върху земята, продължават да почиват в очакване до появата на нови вражи сили. “ 



Още едно нещо ми направи силно впечатление. Единственото находище в България от бодливото сглобче – генгер се намира в месността Трите Братя. Генгерът беше почти на изчезване, поради безредното и безотговорно сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове. Той съдържа сок, наричан “млечок”, който е причината за бурното му горене. Това растение е било използвано още в древността при обряди, свързани с култа към огъня.